от Иподякон Нектарий, M.A., Превод Симон Начев
Традицията на православните християнски жени, носещи воали, е и винаги е била част от Източноправославната църква. Тази традиция може да се намери в Писанията, написани от Свети Павел, Отците на Църквата като Свети Йоан Златоуст и в православната иконография, която показва това богословие в което вярваме. Забрадката на православните жени по време на литургийните служби на Църквата е едно от първите неща, които посетителят или запитващият може да забележи, когато дойде в православна енория.
За съжаление, по различни причини в Църквата днес има много жени, които не следват тази древна и благочестива православна християнска традиция. На първо място, мнозина не знаят просто защото никога не са били научени. Освен това, много от тях са били негативно повлияни от светската култура и злощастните ефекти на модернизма, който засяга нашите енории. Забулването често се разглежда като потискащо, остаряло и дори без значение за много жени енориаши които не са придобили православен мироглед и не са установили емпиричен (приложен) православен етос. Много от тези жени са били повлияни от еретичния модернистичен феминизъм, или по-лошо, смятат, че забрадката е някаква потискаща ислямска практика, която се е промъкнала в традицията на Църквата.
За голяма част от духовенството тази тема носи известна чувствителност. Често епископите и свещениците избягват да говорят за забулването от страх да не разгневят или обидят жените в енорията или от страх, че ще изглеждат като женомразци защото поддържат традициите на Църквата. Въпреки това, този страх и избягване от страна на духовенството прави лоша услуга на жените, посещаващи божествените служби. Въпреки това, този страх и избягване от страна на духовенството прави лоша услуга на жените, посещаващи божествените служби. Не е ли задължение на духовенството да дава подходяща катехизис, без значение колко неудобно може да бъде за така наречената "модерна жена"?
Както бе споменато по-горе, забулването на православните жени произхожда от апостолските времена, патристичните писания и иконографията на Църквата. Добра и благочестива практика е всички жени в Светата Православна Църква да приемат и възприемат забулването, както техният даден от Бога "знак за власт на главата й" (1 Коринтяни 11:10). Специфичната традиционно етническа юрисдикция, в която се намира жената, е без значение. За първи път можем да видим апостолския и библейския произход на забрадката за глава на жените в първото послание на Свети Павел до коринтяните, глава 11. Свети Павел пише:
Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. (...) Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. (1)
Библейските коментари на Свети Йоан Златоуст, Патриарх на Константинопол от 5 век и автор на нашата Божествената литургия, ни дават много задълбочено и ясно обяснение за това което Свети Павел има в предвид, когато заповядва на жените да покриват главите си. Свети Йоан Златоуст пише:
За жената той (Свети Павел) заповядва да си покрива главата по всяко време. И като каза: "Всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, опозорява главата си", той не спря само на това, но и продължи: " защото все едно е, като да е обръсната." Но ако да бъде обръсната винаги е срамно, очевидно е също, че да бъде с непорита глава винаги е причина за укор. Но дори и с това той не се задоволи и добави отново, казвайки: "Жената трябва да има знак за власт на главата си, заради ангелите." Той показва, че не само по време на молитвата, но постоянно, тя трябва да бъде покрита [...] " Ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива." По този начин, в началото той просто изисква главата да не е гола, но продължавайки, той намеква както продължeнието на правилото, казвайки: " Защото все едно е, като да е обръсната ", таке и поддържането му с цялата грижа и старание. Защото той каза не само покрит, но и "покрит над", [οὐδὲ γὰρ καλύπτεσθαι, ἀλλα κατακαλύπτεσθαι]. Това означава, че тя е внимателно обвита от всяка страна. И като го сведе до абсурд, той се обръща към срама им, казвайки чрез силно порицание: " ако жена не иска да се покрива, нека се стриже ". Като че ли беше казал: "Ако отхвърляте забрадката, определена от Божия закон, изхвърлете и определеното по природа. (2)
Както можем да видим от коментара на свети Йоан Хризостом, от всички жени се очакваше да бъдат покрити не само по време на литургийните молитвени периоди, но и по всяко време, защото това беше тяхната чест и знак за власт към която принадлежат, дадени от нашия Господ. Свети Августин от Хипо, известният северноафрикански йерарх от 5 век, заявява в писмо CCXLV (245) до Посидус, че "тези, които принадлежат към света, също трябва да помислят как могат в тези неща да угодят на съпругите си, ако са съпрузи, и съпрузите си, ако са съпруги; с това ограничение, че дори и омъжените жени не трябва да разкриват косата си, тъй като апостолът заповядва на жените да държат главите си покрити. [3]
Това, което е често срещано сред тези светци и много други, е, че когато те говорят за жени, забулващи главите си, това не е само по отношение на техния литургичен живот в Църквата, но и във всички аспекти на ежедневието. В друг пример, Дидаскалия Апостолорум, малко известен, но древен документ за църковния ред, "първоначално съставен на гръцки език около 230 г. в Северна Сирия", пише ученият Габриел Радле, "вероятно от епископ, намеква за някои от същите притеснения относно показването на женски тела, включително главите им". Авторът на Дидаскалия Апостолорум съветва жените да не обличат косата си "с прическата на блудница", но ги инструктира, "когато ходите на улицата, покрийте главата си с дрехата си, така че голямата ви красота да бъде скрита чрез забулването ви." [4] В тези древни времена светците призоваваха жените да се придържат към апостолската традиция и да се забулват по време на ежедневието; колко повече биха очаквали от жените задължително да покрият главите си в присъствието на Христос по време на Божествената литургия, когато свещеникът призовава Светия Дух и довежда промяна в Светите Дарове, които ни дават вечен живот?
Забулването на православните християнски жени може да се види и в молитвите на Църквата. В това, което се нарича " Трeбникъ (εὐχολόγιον), или евхологията", пише Радле, "молитвената книга, използвана от епископи и свещеници за публични литургии и частни благословии", може да се намери молитва, наречена "завързване на главата [косата] на жената". [5] Тези ръкописи (виж Фигура 1) с тази конкретна молитва се появяват в различни еухологии, обхващащи от 8-ми век Константинопол до Палестина от 11-ти век. Молитвата за обвързване на косата на една жена гласи:
Εὐχὴ εἰς τὸ ἀναδήσασθαι γυναῖκα:
Ὁ θεὸς ὁ ἐν προφήταις λαλήσας καὶ προκηρύξας τὸν φωτισμὸν τῆς γνώσεώς σου ἔσεσθαι ἐπ᾽ἐσχάτων γενεῶν πᾶσιν τοῖς ἔθνεσιν, ὁ μὴ θέλων τινὰ τῶν ἐκ τῶν χειρῶν σου πεπλασμένων ἀνθρώπων ἄμοιρον τῆς σωτηρίας, ὁ διὰ τοῦ σκεύους τῆς ἐκλογῆς σου Παύλου τοῦ ἀποστόλου ἐντειλάμενος πάντα εἰς δοξολογίαν ποιεῖν ἡμᾶς τὴν σήν, καὶ νόμους ἐκθέμενος δι᾽ αὐτοῦ τοῖς ἀνδράσιν τοῖς ἐν πίστει πολιτευσαμένοις ὁμοίως δὲ καὶ ταῖς γυναιξίν, ἵνα οἱ μὲν ἄνδρες ἀκατακαλύπτως τὴν κεφαλὴν προσφέρωσίν σοι αἶνον καὶ δόξαν τῷ ἁγίῳ ὀνόματί σου, αἱ δὲ τῇ πίστει σου καθωπλισμέναι γυναῖκες κατακεκαλυμμέναι τὴν κεφαλὴν μετὰ αἴδους καὶ σωφροσύνης κοσμῶσιν ἑαυτὰς ἐν ἔργοις ἀγαθοῖς, καὶ ὕμνους καὶ προσευχὰς προσάγωσιν τῇ δόξῃ σου· αὐτός, δέσποτα τῶν ἁπάντων, εὐλόγησον τὴν δούλην σου ταύτην καὶ κόσμησον τὴν αὐτῆς κεφαλὴν κόσμον τὸν ἐν σοὶ εὐάρεστον καὶ ἐράσμιον, εὐσχημοσύνην τε καὶ τιμὴν καὶ εὐπρέπειαν, ὅπως κατὰ τὰς ἐντολάς σου πολιτευσαμένη καὶ τὰ μέλη πρὸς σωφρονισμὸν παιδαγωγοῦσα, τύχῃ τῶν αἰωνίων σου ἀγαθῶν σὺν τῇ ἀναδηνούσῃ αὐτήν. Ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ τῷ Κυρίῳ ἡμῶν μεθ᾽ οὗ σοὶ δόξα σὺν τῷ παναγίῳ καὶ ἀγαθῷ καὶ ζωοποιῷ σου πνεύματι νῦν καὶ ἀεί.
Молитва за поставяне на забрадка (на главата) на жена:
О, Господи, Ти който говореше чрез пророците и провъзгласи, че в последните поколения светлината на Твоето знание ще бъде за всички народи, Ти, който желаеш никой човек, създаден от Твоите ръце, да не остане лишен от спасение, Ти, който чрез апостол Павел, избрания от Тебе инструмент, ни заповяда да направим всичко за Твоята слава, и чрез него Ти създаде закони за мъжете и жените, които живеят във вярата, а именно, че мъжете въздават похвала и слава на Святото Ти име с непокрита глава, докато жените, напълно въоръжени с вяра в Тебе Господи, покриващи главата си, се украсяват с добри дела и принасят химни и молитви за славата Ти със скромност и трезвост; О, Господарю на всичко, благослови тази твоя рабиня и украси главата и с украшение, което е приемливо и приятно за Тебе, с грациозност, както и с чест и благоприличие, така че да се държейки се според Твоите повели и привиквайки членовете (на тялото си) на самоконтрол, тя може да достигне Твоите вечни облаги заедно с този, който подтавя забрадка на главата и. В Исус Христос, нашият Господ, на Когото принадлежи славата заедно с Пресвятия, Даряващ блага и Животоворящ Дух, сега и винаги и во веки веков. [6]
За този ритуал Габриел Радле казва: "Доказателствата от ръкописа не дават никакви индикации относно подробностите за изпълнението на този ритуал, като например случая и обстоятелствата, за които е предназначен. Ръкописите просто включват заглавието и текста на молитвата (εὐχή). Тoзи обичай е типичен сред най-ранните тайнства както на Изток, така и на Запад. Тази служебна книга има за цел преди всичко да предостави на епископ или свещеник думите, които да произнесе по време на религиозна служба, оставяйки ни да предположим ритуалните аспекти, които се приемат за даденост от книжниците и потребителите на тези книги. Въпреки че никой учен не е опитал подробно проучване на ритуала, малцината, които са го отбелязали, са предложили различни теории за неговия произход и смисъл. [7] Макар че може да не знаем точно кога и как е била използвана тази молитва, при четене на молитвата с православно разбиране и в контекста на Православната църква можем ясно да видим, че забулването на жените е благословено в литургичен контекст.
В допълнение към различните библейски, патристически и исторически анализи, представени по-горе, нека разгледаме и православната християнска иконография и да видим какво учи Църквата относно забулването на православните християнски жени. Иконите са прозорци в нашето богословие и изобразяват светиите, които стоят на Божия трон и които сме призовани да имитираме. Както отец Петър Хиърс може да бъде цитиран отново и отново когато казва: "Ние следваме светиите!". Ако погледнем почти всяка икона на женска светица, ще видим, че светицата почти винаги носи някакъв вид воал, корона или и двете, както в примерите на Света Тамара от Грузия и други праведни женски монарси. Забележете, че в първата икона по-долу (виж Фигура 2) всички тези женски светци са покрили главите си. В иконата на Синаксиса на женските светци (виж Фигура 3) отново забелязвате, че главата им е покрита с изключение на няколко, като например Света Мария от Египет, чиито дрехи се разпадат по време на екстремния й период на аскетизъм и покаяние в пустинята, където тя има само наметалото на Свети Зозимас.
Финалният въпрос за православните християнски жени, които четат това, е да попитат: какво ни казват манастирите? В края на краищата, нашите свещени монаси традиционно са тези, които са поддържали истинската православна вяра по всяко време през цялата история на Църквата, дори когато са бушували бури както в Църквата, така и отвън. Мнението на по-голямата част от всички манастири е, че жените трябва да бъдат забулени по време на посещението. Ако този стандарт се преподава от нашите свещени манастири, не трябва ли това да бъде пренесено в нашия енорийски живот?
Сайтът на манастира "Света Троица" на Руската Православна Църква Зад Граница гласи: "Никой, носещ шорти или облечен нескромно, не трябва да влиза в територията на манастира. Жените, които желаят да влязат в църквата, са любезно помолени да носят покритие на главата и пола или рокля. Манастирът "Света Троица" също има различни знаци около имота като добронамерено напомняне на вярващите (вж. Фигура 4). (8) Манастирът "Свети Антоний" във Флоренция, Аризона, основан от Геронда Ефрем от Филотеу и Аризона, гласи: "Жените са любезно помолени да носят ризи с дълги ръкави, които напълно покриват гърдите до врата; дълги поли (или рокли) без дълбоки прорези; шалове, които покриват главата и се увиват под брадичката и около шията, така че шията също да е покрита. Моля, въздържайте се от носенето на червило, когато почитате икони и получавате Светото причастие.‘‘ (9) Гръцкият православен манастир "Свети Нектариос" в Ню Йорк постановява, че "жените трябва да носят дълги поли, блузи с дълги ръкави и да покриват главата си с шал". Свети Йоан Предтеча, Гръцкия православен манастир във Вашингтон постановява, че "гостите трябва да бъдат облечени скромно: [...] жени с дълги ръкави, дълги поли и забрадки за глава." (11)
Наш дълг като православни християни е послушно да следваме това, което ни е дадено от Светата Традиция. Свети Павел пише на Църквата в Солун: " И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание." (12) Без съмнение традицията, която ни е дадена, е традицията за забрадките на православните християнски жени в църквата. Тази Богоугодна практика е не само в самите Писания, но и в патристичното свидетелство на Църковните Отци и в историческите документи на Църквата през цялото й съществуване. Свети Павел, Църковните Отците и жените светци чрез техния пример не ни увещават да се придържаме към антихристиянските и модернистични традиции, концепции, идеологии или политика относно забрадките на жените в Православната църква. Време е православните християнски жени навсякъде да вземат мантията на Светата Традиция и да прегърнат тази благочестива практика за тяхното спасение и спасението на жените от следващото поколение. Нека примерът на нашата Пресвета Богородица и Дева Мария и всички жени светици да бъдат носители на стандарта за всички жени в Църквата днес.
Библиография
[1]. 1 Corinthians 11:1-6, 10-11, KJV
[2]. St. John Chrysostom, “St. Chrysostom: Homilies on the Epistles of Saint Paul to the
Corinthians: Homily XXVI,” Nicene & Post Nicene Fathers (Peabody: Hendrickson Publications, 1990), 149.
[3]. St. Augustine of Hippo, “Letter CCXLV,” Nicene & Post-Nicene Fathers (Peabody: Hendrickson Publications, 1990), 588.
[4]. Gabriel Radle, “The Veiling of Women in Byzantium: Liturgy, Hair, and Identity in a Medieval Rite of Passage,” Speculum 94, no 4. (October 2019):17.
[5]. Ibid, 3.
[6]. Ibid, 5-6.
[7]. Ibid, 6.
[8]. “Visitor Info,” Holy Trinity Monastery Russian Orthodox Monastery, accessed August 23rd, 2022, https://jordanville.org/visitorinfo
[9]. “Daily Visitors Guide: What to Wear,” St. Anthony’s Greek Orthodox Monastery, accessed August 23rd, 2022, https://stanthonysmonastery.org/pages/day-visitors...
[10]. “Visiting Hours and Dress Code,” St. Nektarios Greek Orthodox Monastery, accessed August 23rd, 2022, https://www.stnektariosmonastery.org/en/visitingho...
[11]. “Visitor Information: On the Grounds,” St John the Forerunner Orthodox Monastery, accessed August 23rd, 2022, https://stjohnmonastery.org/visitor-information
[12]. 2 Thessalonians 2:15, KJV
Comments